Достатъчни ли са шест решителни стъпки за декарбонизация на индустрията

04.08.2023   |   Начало»Технологии

Редактор
Мира Станкова

Редактор
Мира Станкова

В световен мащаб според данни от 2020 г. на промишлеността се падат 38% от общото потребление на енергия. Тя е и секторът с най-бързо растящите въглеродни емисии и най-големият самостоятелен източник на емисии на парникови газове в света – над една трета.

Дълго време декарбонизацията й се отлага на политическо ниво заради опасения от загуба на работни места и конкурентоспособност. Според група изследователи от Университета Халифа в Абу Даби, Университета на Съсекс, Колорадското висше училище по минно дело и Университета Ханянг обаче ключът към успеха на политиките за опазване на климата се крие именно в бързата и дълбока декарбонизация на промишлеността в световен мащаб.

Изследователите предлагат шест решителни стъпки за по-бързо постигане на нулеви емисии от промишлеността до 2050 г. Те включват:

1. Значително увеличение на финансирането;
2. Ускоряване на технологичния трансфер;
3. Инвестиции в човешки ресурси;
4. Поставяне на обвързващи цели;
5. Спечелване на общественото одобрение; 
6. Приемане на нов глобален договор и оформяне на климатични клубове.

Само в малък брой сектори има яснота за пътищата за постигане на въглеродна неутралност
Според д-р Стив Грифитс, старши вицепрезидент Изследователска и развойна дейност в Университета Халифа, за момента в много малък брой сектори, като например електроснабдяване и управление на сгради, са ясни пътищата за постигане на въглеродна неутралност. Тези сектори са изключения, не правило, посочва д-р Грифитс. "Има ефективни, трансформационни и обещаващи иновации за индустриална декарбонизация, но прилагането им в световен мащаб е трудно, защото не всички държави са в позиция да ги приложат бързо."

Въпросните иновации включват използването на директно редуцирано желязо (нискоемисионен и въглеродно неутрален водород) в стоманодобивната индустрия и клъстерен подход към декарбонизацията. Второто позволява балансиране на географски консолидирани доставки и търсене, за да се постигне разширяване на прилагането на междусекторни технологии като улавяне на въглерод и нискоемисионен водород.

Финансовите пречки, недостатъчната инфраструктура, липсата на умения у работниците и политическите условия обаче възпрепятстват усилията за внедряване на иновации с трансформационен потенциал в световен мащаб и изискват решения, съобразени с конкретните условия, казват изследователите.

Трансформация от проблем в решение

"Въпреки че наричаме тези необходими действия "стъпки", те не следват една след друга и всъщност трябва да се случват едновременно, започвайки веднага", заявява д-р Грифитс. "Предприемането на тези действия сега ще трансформира най-големия самостоятелен потребител на енергия и сегмента с най-бързо растящ дял на емисиите на парникови газове от проблем в решение."

Голям проблем пред реализирането на тези стъпки са парите. Разширяването на международната финансова подкрепа за промишлената декарбонизация, особено в развиващите се държави, е от критично значение. Изследователите казват, че годишните разходи за дейности, свързани с декарбонизацията на индустрията, трябва да се увеличат повече от седем пъти до 2030 г. спрямо инвестициите, направени между 2016 и 2021 г. Според някои изчисления необходимото увеличение е дори десетократно.

Така например, африканските държави трябва да инвестират около 16 млрд. щатски долара, за да съкратят емисиите на петролните рафинерии достатъчно, за да постигнат амбициите в областта на опазването на климата на континента, а търсенето на енергия в Африка расте. Следователно, широкото внедряване на опциите за декарбонизация чрез нови методи на финансиране е от ключово значение в развиващия се свят.

Директната финансова подкрепа под формата на заеми или гаранции по кредити, които доведоха до развитието на жп, водна и друга инфраструктура за улесняване на декарбонизацията на товарния транспорт в Бразилия, е пример за тип финансови механизми, спомагащи за постигането на въглеродно неутрални индустриални сектори.

Осигуряването на адекватно финансиране е необходимо, но не и достатъчно, като изследователите подчертават още необходимостта от технологичен трансфер към развиващите се страни и най-вече тези в южното полукълбо, тъй като там търсенето на енергия и свързаните с това емисии се очаква да растат в най-голяма степен.

Технологичният трансфер с ключова роля за декарбонизацията

Механизмите за технологичен трансфер, развити и приложени в отговор на пандемията от COVID-19, може да са отново от полза. Изследователският екип предлага те да бъдат приложени, за да се спомогне за преодоляването на бариерите, свързани с интелектуалната собственост за технологии за улавяне на въглерод и съхранение, горивни клетки, повишаване на ефективността на индустриалните процеси и други лостове на декарбонизацията.

Освен това, необходимо е да се предприемат мерки срещу "огромния недостиг на кадри", който се задава, за да не попречи той на прехода към въглеродно неутрална икономика. Обучените заварчици, инженери и машиностроители ще се намират трудно в краткосрочен план, според изследователите, но в дългосрочен план има нужда от хора с дигитални умения, необходими за увеличаване на нивото на индустриалната автоматизация. Инвестирането в човешки ресурси и капацитет сега е от ключово значение за въглеродно неутралното бъдеще.

Индустриалното сътрудничество също трябва да стане приоритет

"Някои от най-спешно изискващите решение предизвикателства, свързани с климатичните промени, предполагат трансгранично сътрудничество", коментира д-р Грифитс. "Традиционните системи за управление на климата, фокусирани върху национални и правителствени организации, се доказаха като неадекватни. Все по-очевидна става нуждата от създаване на нова институция или мащабна реформа на съществуващите институции, за да се осигури прилагането на международни правила и приети в световен мащаб сертификати и стандарти за нисковъглеродни или въглеродно неутрали продукти. По-специално, трябва ни механизъм за постигане на бърз и координиран подход за мобилизирането на достатъчен ресурс и избягване на нечестната конкуренция и изтичането на въглерод в преследването на въглеродно неутрална индустрия."

Отвъд икономическите, политическите и интелектуалните предизвикателства, внимание трябва да бъде обърнато и на хората в сърцето на индустриалната промяна. Общественото приемане и публичното мнение са ясни ключови елементи на успешния преход, бил той към въглеродна неутралност или друг, и най-вече в индустрията, смятат изследователите. В общности, където индустриалният преход може да има значително социално-икономическо влияние, политиките се нуждаят от одобрението и участието на обществото.

"Декарбонизацията на индустрията в световен мащаб няма да се случи без целенасочени действия от страна на правителствата, частния сектор и гражданското общество", категоричен е д-р Грифитс. "Успешната декарбонизация ще изисква повече пари, работни места, технологичен трансфер и координация на субнационални и нетрадиционни играчи, наред с оформянето на модели на социално приемане и прилагане на нови начини на глобално управление на климата."

Ключови думи: Университет Халифа   декарбонизация  

Област: Бизнес