Хората все още се колебаят по отношение на рисковете и ползите от изкуствения интелект

Ново глобално проучване на Melbourne Business School и KPMG за доверието в изкуствения интелект разкрива, че повече от половината от хората по света не са склонни да вярват на изкуствения интелект, демонстрирайки напрежението между очевидните ползи и предполагаемите рискове, свързани с използването на технологията.

 

Проучването е проведено сред 48 000 души в 47 държави в периода ноември 2024 г. и януари 2025 г. Според него 66% от хората вече съзнателно използват изкуствен интелект сравнително често, но въпреки това по-малко от половината са склонни да му вярват – 46%.

 

Сравнението на резултатите с тези от проучване в 17 държави, проведено преди пускането на ChatGPT през 2022 г., показва, че с все по-широкото използване на изкуствения интелект хората са станали по-недоверчиви и по-притеснени по отношение на технологията.

 

"Общественото доверие в технологиите с изкуствен интелект и безопасното им използване е от централно значение за продължаването на приемането и навлизането им. С оглед на трансформационния ефект на изкуствения интелект върху обществото, работата, образованието и икономиката – включването на обществото в разговора е по-важно от всякога", коментира Никол Гилеспи, преподавател по мениджмънт в Melbourne Business School при Университета на Мелбърн.

 

На работното място

 

Векът на работата с изкуствен интелект настъпи и 58% от служителите по света използват изкуствен интелект, като 31% го използват ежеседмично или ежедневно. Този висок процент на използване води до редица ползи, като повечето работещи посочват увеличена ефективност, достъп до информация и иновации. Почти половината – 48%, посочват, че изкуственият интелект е увеличил дейностите, генериращи приходи.

 

Въпреки това, използването на изкуствен интелект на работното място създава и сложни рискове за организациите. Почти половината работещи признават, че използват изкуствен интелект по начини, които противоречат на политиките на компанията, включително вкарвайки чувствителна корпоративна информация в безплатни публични инструменти с изкуствен интелект като ChatGPT.

 

Мнозина разчитат на резултатите, предоставени от изкуствения интелект, без да проверяват точността им – 66%, и допускат в грешки в работата си заради изкуствения интелект – 56%. Това, което прави трудно справянето с тези предизвикателства, е, че над половината от служителите – 57%, крият, че използват изкуствен интелект и представят свършена с изкуствен интелект работа като своя.

 

 

Това безкритично използване на технологията може да се дължи на изоставането в управлението на отговорен изкуствен интелект. Едва 47% от работещите казват, че са преминали обучение за изкуствен интелект и само 40%, че на работното им място има политика или насоки за използването на генеративния изкуствен интелект. Това може да отразява и усещане за натиск, тъй като половината от служителите споделят, че се притесняват, че ще изостанат, ако не използват изкуствен интелект.

 

"Резултатите разкриват, че използването на изкуствен интелект от работещите осигурява ползи по отношение на представянето им, но и води до риск от безкритична и непрозрачна употреба. Те подчертават значението на ефективното управление и обучение и създаването на култура на отговорна, открита и отчетна употреба на изкуствения интелект", отбелязва Гилеспи.

 

Изкуственият интелект в обществото

 

Четирима от петима души казват, че лично са констатирали ползи от използването на изкуствен интелект, включително по-малко време, отделено за скучни задачи, повишена персонализация, намалени разходи и подобрена достъпност.

 

Въпреки това, същият дял хора са притеснени за рисковете, а двама от петима казват, че имат негативен опит с изкуствения интелект. Това варира от липса на човешко взаимодействие и рискове за киберсигурността до разпространението на невярна или дезинформация, неточни резултати и загуба на умения.

 

64% от хората са притеснени, че изборите са манипулирани с ботове и съдържание, генерирано с изкуствен интелект. 70% смятат, че е необходимо законодателство за изкуствения интелект, но само 43% вярват, че съществуващите закони и регулации са адекватни.

 

Налице е ясно обществено настояване за международни закони и регулации и за партньорство между индустрията и правителствата за овладяването на тези рискове. 87% от респондентите също така искат силни закони за борба с невярната информация, генерирана с изкуствен интелект, и очакват традиционните и социалните медии да приложат по-строг контрол за проверка на фактите.

 

 

"Проучването разкрива напрежение, като хората очакват ползи от възприемането на изкуствения интелект в работата и обществото, но и редица негативни ефекти. Това подхранва обществения натиск за по-строги регулации и управление на изкуствения интелект и растяща нужда да се гарантира, че системите с изкуствен интелект се използват по безопасен и отговорен начин", коментира Гилеспи.

 

Според Дейвид Роуландс, глобален ръководител Изкуствен интелект в KPMG International, проучването показва, че компаниите имат възможността да играят водеща роля в осигуряването на по-добро управление и да заемат проактивна позиция за изграждането на доверие у служителите, клиентите и регулаторите.

 

"Това без съмнение е най-голямата технологична иновация на нашето време и е изключително важно изкуственият интелект да се основава на доверие, предвид бързите темпове, с които той продължава да се развива. Организациите имат ясна роля, когато става въпрос за гарантиране, че изкуственият интелект е едновременно надежден и заслужава доверие.

 

Хората искат увереност относно системите с изкуствен интелект, които използват, което означава, че потенциалът на изкуствения интелект може да бъде реализиран напълно само ако хората се доверяват на системите, които вземат решения или подпомагат взимането на решения", посочва Роуландс.

 

Развиващите се държави с водеща позиция

 

Хората в развиващите се страни използват повече изкуствен интелект както на работа, така и за лични цели. Те му вярват и го приемат повече и са по-големи оптимисти и ентусиасти по отношение на използването му спрямо хората в развитите страни.

 

Те също така оценяват по-високо грамотността си по отношение на изкуствения интелект – 64% спрямо 46% в развитите икономики, и обучението си – 50% спрямо 32%, и най-важното, оценяват по-високо ползите от изкуствения интелект – 82% спрямо 65%. В развиващите се държави трима от петима вярват на системите с изкуствен интелект, докато в развитите страни това важи само за двама от петима.

 

"По-голямото използване и доверие в изкуствения интелект в развиващите се страни вероятно се дължи на по-големите ползи и възможности, които той дава на хората в тези държави, и все по-важната роля, която тези технологии играят в икономическото развитие", отбелязва Гилеспи.

 

Източник: KPMG; Снимка: Dreamstime

Ключови думи: KPMG   изкуствен интелект  

Област: Технологии