ПОСЕТЕТЕ ОЩЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА
01.06.2023 | УНСС създава видео обучителна програма за интернационализация на МСП
01.06.2023 | Глобалните инвестиции в чиста енергия се очаква да достигнат 1,7 трилиона долара до края на 2023 г.
01.06.2023 | Forward Green 2023 ще представи платформа за бизнес срещи с възможност за участие на български компании
01.06.2023 | Международната ядрена конференция на БУЛАТОМ ще се проведе от 7 до 9 юни във Варна
01.06.2023 | КАД Пойнт организира базов курс по Revit за ВиК
Масспектрометрите са изключително прецизни анализатори на химическия състав, които имат множество приложения – от анализ на качеството на питейната вода до откриване на токсини в кръвта. Конструирането на нескъп, преносим масспектрометър, който да може да се използва в отдалечени райони, обаче си остава трудна задача, отчасти защото е трудно да се минимизира вакуумната помпа, необходима, за да може инструментът да работи с ниски разходи, посочват изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT), които наскоро предложиха решение на този проблем.
Изследователският екип, воден от Луис Фернандо Веласкес-Гарсия от Технологичните лаборатории за микросистеми при MIT, използва 3D принтер, за да създаде миниатюрна версия на типа вакуумна помпа, известен като перисталтична помпа, с размери колкото човешки юмрук.
Така изработената помпа може да създаде и поддържа вакуум с по-ниско налягане от т. нар. сухи помпи, които не се нуждаят от течност, за да създават вакуум. Дизайнът, който може да бъде изработен наведнъж с мултиматериален 3D принтер, предотвратява изтичането на течности и газове, като при това минимизира отделянето на топлина от триенето по време на изпомпващия процес. Това увеличава експлоатационния живот на устройството.
Помпата може да бъде интегрирана в преносим масспектрометър за мониторинг на замърсяването на почвата в изолирани части от света, например. Устройството също така би било идеално за геоложки изследвания на Марс, тъй като би било по-евтино да се изпрати лека помпа в космоса.
"Говорим за много евтин хардуер, който има големи възможности", посочва Веласкес-Гарсия. По неговите думи най-голямото предизвикателство при масспектрометрите винаги е бил проблемът с помпата. "Това, което показахме ние, е революционно, но е възможно единствено защото е изработено с 3D принтер. Ако искахме да го направим по стандартния начин, няма да успеем".
Екипът на Веласкес-Гарсия преобръща с главата надолу дизайна на типичната перисталтична помпа в търсене на начин да използва адитивно производство, за да внесе подобрения и да реши проблемите, заради които досега този тип помпи не можеше да се използва в масспектрометри.
Използвайки мултиматериален 3D принтер, изследователите успяват да изработят гъвкава тръба от специален тип хипереластичен материал, който може да понесе деформиране.
След това чрез итеративен процес на проектиране те установяват, че като направят прорези в стените на тръбата, ще намалят напрежението върху материала при натиск. С помощта на прорезите материалът на тръбата не трябва да се преразпределя, за да противодейства на силата на ролките.
Производствената прецизност, осигурена от 3D принтирането, позволява на изследователите да изработят точния размер прорези, необходими за елиминиране на пукнатините, които причиняват течове. Те също така спомагат за промяната в плътността на тръбата така, че стените са по-плътни в зоните на прикрепяне на съединителите, което допълнително намалява напрежението върху материала.
Благодарение на използването на мултиматериален 3D принтер те изработват цялата тръба в една стъпка, което е важно, защото последващото асемблиране може да доведе до дефекти, които да причинят течове. За да направят това, те трябва да намерят начин да принтират тясната, гъвкава тръба вертикално, предотвратявайки клатушкането й по време на процеса. Накрая, те създават лека структура, която стабилизира тръбата по време на принтирането, но лесно може да бъде изпилена по-късно, без да се повреди устройството.
"Едно от ключовите преимущества на 3D принтирането е, че то ни позволява да прототипираме агресивно. Ако направите това в чиста стая, където се правят много от тези миниатюри помпи, това ще ви отнеме много време и много пари. Ако искате да промените нещо, трябва да започнете целия процес отначало. В този случай ние можем да принтираме нашата помпа за часове и всеки път тя може да е с нов дизайн", коментира Веласкес-Гарсия.
При тестването на окончателния дизайн изследователите установяват, че решението може да създава вакуум с по-ниско налягане от настоящите диафрагмени помпи. По-ниското налягане осигурява по-висококачествен вакуум. За да се постигне същия вакуум със стандартни диафрагмени помпи, ще трябва да свържете три, заяви Веласкес-Гарсия.
Помпата достига максимална температура от 50°C, наполовина на тази, достигана от настоящите помпи, използвани в други изследвания, и изисква наполовина по-малко усилия за пълното херметизиране на тръбата.
"Този дизайн е възможен единствено благодарение на използването на 3D принтери и чудесно демонстрира силата да можеш да проектираш и създаваш в 3D", коментира Майкъл Бредмор, преподавател по аналитична химия в Университета на Тасмания, който не е участвал в реализацията на проекта.
В бъдеще изследователите планират да изследват начините за по-нататъшно редуциране на максималната температура, което би позволило на тръбата да се задейства по-бързо, създавайки по-добър вакуум и увеличавайки скоростта на потока. Те също така работят по възможността да се изработи с 3D принтер цял миниатюризиран масспектрометър. След като развият това устройство, те ще продължат с фината настройка на спецификациите на перисталтичната помпа.
"Някои хора си мислят, че когато изработваш нещо с 3D принтер, то задължително има някакъв компромис. Но нашата група показа, че това не е така. Това наистина е нова парадигма. Адитивното производство няма да реши всички проблеми на света, но е решение, което има бъдеще", коментира Веласкес-Гарсия.
Ключови думи: MIT 3D принтер 3D принтиране вакуумни помпи масспектрометър перилсталтични помпи
Област: Технологии
Предстоящ уебинар на Mitsubishi Electric ще обобщи тенденциите в дигиталното производство
Водещи компании в химическата индустрия започват съвместна R&D дейност в сферата на рециклирането
Mitsubishi Electric обяви иновативен нисковолтов захранващ модул за гамата честотни инвертори FR-E800
Индустриалната метавселена – производствената реалност на бъдещето?
TTI Europe получи награда за най-добър дистрибутор на Smiths Interconnect в региона
АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин
НОВИНИТЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИНДИСТРИЯ
на специализирания портал IndustryINFO.BG.
БЕЗПЛАТНО, професионално, всeки ден на вашия мейл!
19.05.2023 | Създадоха нова суперсплав с помощта на адитивно производство
18.05.2023 | Шведски изследователи създадоха функционален дървен транзистор
18.05.2023 | Хидроенергията има важна роля за устойчиво производство и съхранение на енергия
02.05.2023 | Индустриалната метавселена – производствената реалност на бъдещето?
13.04.2023 | Европа засега води в прилагането на интелигентни решения за улично осветление
19.05.2023 | Създадоха нова суперсплав с помощта на адитивно производство
18.05.2023 | Шведски изследователи създадоха функционален дървен транзистор
18.05.2023 | Хидроенергията има важна роля за устойчиво производство и съхранение на енергия
02.05.2023 | Индустриалната метавселена – производствената реалност на бъдещето?
13.04.2023 | Европа засега води в прилагането на интелигентни решения за улично осветление
Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев
ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта
© Copyright 2010 - 2023 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.