За българите успешният енергиен преход значи по-малко разходи, повече независимост и забавяне на климатичните промени

Мнозинството от българите иска енергиен преход, който намалява разходите и зависимостта от вноса на нефт и природен газ, като същевременно забавя изменението на климата.

 

Това е един от основните изводи от осмото издание на общоевропейското климатично изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), реализирано от глобалната маркетингова агенция Ipsos bva. Проучването е осъществено през август т. г. сред 23 000 души на възраст над 16 г. във всички 27 държави членки на ЕС.

 

Трите очаквани ползи

 

Сред най-очакваните ползи от енергийния преход за българите понастоящем са стабилните или по-ниските цени на енергията, като 77% от респондентите в проучването споменават подобни очаквания. Близо три четвърти от анкетираните ни сънародници (74%) споделят, че растящите цени на енергията значително са намалили покупателната им способност през изминалите 12 месеца.

 

Осем от всеки десет българи (80%) разкриват, че искат страната ни да си сътрудничи по-активно с другите държави в ЕС, за да стане енергийно независима. 74% от анкетираните очакват в резултат от енергийния преход да се постигне намалена зависимост от вносен нефт и природен газ.

 

Климатичните изменения остават основно притеснение за българските граждани – около две трети от участниците в допитването у нас (66%) се надяват енергийната трансформация да ги забави.

 

 

В подредбата на очакваните ползи от енергийния преход по значимост има отчетлива промяна спрямо резултатите от изследването преди четири години, отбелязват анализаторите. "През 2022 г. забавянето на изменението на климата бе най-често споменаваната очаквана полза в България и в 18 други държави членки, ограничаването на вноса на нефт и природен газ бе споменавано в 8, а по-стабилните или по-ниските цени не бяха упоменати. Днес, по-стабилните или по-ниските цени са на първо място в България и в седем други държави членки, намалената зависимост – в 16, а климатът – в три", разкриват от ЕИБ.

 

Опасенията за последиците, ако преходът се отложи

 

69 на сто от българите са на мнение, че енергийният преход е спешно необходим на страната ни. "Българските домакинства бяха засегнати най-тежко от високите цени на горивата и тяхното послание е недвусмислено: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост. Вече предоставяме консултантска или техническа помощ по проекти за мерки в областта на климата.

 

Наред с това се налага да продължим да финансираме инвестициите чрез местни банки и други партньори, за да помогнем на България да произвежда собствена чиста енергия и да укрепи мрежите, които я доставят където е нужна", коментира вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора.

 

Запитани какви биха били последиците от забавянето на енергийния преход в Европа, българите поставят на първо място дължимите сметки. 75% посочват като риск дългосрочното покачване на цените за енергия и за издръжка на живота, а 73% споменават по-голямата зависимост от вноса на нефт и природен газ. 63 на сто от сънародниците ни споделят, че биха се гордели повече с това, че са европейци, ако ЕС стане енергийно независим.

 

Как се отразяват високите цени на енергията на българина

 

За да оцелеят на фона на растящите цени на природния газ, електроенергията и горивата за транспорт и отопление, българите са принудени да орежат разходите си в тези и други ключови направления: при 50% свиването е в разноските за храна или здравеопазване, а 26% правят икономии от отопление.

 

За около 20 на сто от анкетираните българи нарастващите цени на енергията означават не просто икономии, а забавени плащания на сметки, задлъжняване и търсене на финансова помощ.

 

 

Заради високите цени повече от половината участвали в проучването у нас (56%) са променили и начина, по който ползват автомобил:

 

• 26% са ограничили пътуванията за основни потребности като пазаруване, час при лекаря или административни задачи;
• 2% са се отказали от пътуване в почивните дни, почивка или семейна или приятелска сбирка;
• 16% шофират по-бавно, за да пестят гориво;
• 19% са заменили личния автомобил със споделени пътувания, обществен транспорт или велосипед.

Как може да се промени ситуацията?

 

Повече от 8 на всеки десет българи (87%) смятат, че за да успее енергийният преход, нисковъглеродната енергия следва да се превърне в приоритет. По отношение на предпочитаните източници 45 на сто посочват соларната енергия, 42 на сто – ядрената, а 23 на сто – вятърната.

 

 

"Попитани за водещия подход, който ЕС трябва да възприеме за енергийния преход, 46% от българите предпочитат да бъде изградена конкурентоспособна европейска промишленост с чисти технологии, дори и това да отнеме време. 41% са за по-бързо внедряване на чисти технологии с вносно оборудване. Производството в Европа е предпочитан подход във всички 27 държави членки", поясняват от ЕИБ.

 

За анкетираните българи е важно това да се случи с общи усилия, а не самостоятелно. 80% апелират за по-тясно сътрудничество с другите държави. 65% предпочитат страните от ЕС да обединят ресурсите си за финансиране на инвестициите.

 

 

Всички резултати от проучването през 2026 г. и националните данни за всички 27 държави членки са достъпни тук.

 

Източник: ЕИБ

Ключови думи: ЕИБ   климатично проучване   енергиен преход   очаквани ползи   цени на енергията   енергийна независимост   климатични промени   ЕС   българи  

Област: Енергетика