Машиностроенето продължава да е устойчив стълб на българската икономика, а към бъдещето му гледаме с основателен оптимизъм

инж. Виолин Ненов, председател на Управителния съвет на Българска браншова камара – машиностроене (ББКМ), пред MachineBuilding-Bulgaria.com

 

През 2026 г. се навършват 55 години от началото на инициативата "Ден на машиностроителя", а ББКМ отбелязва 35 години от своето основаване. Каква равносметка бихте направили за изминатия път?

 

Двете годишнини са естествен повод да погледнем назад към развитието на сектора и към ролята на Камарата в този процес. Машиностроенето е фундаментален сектор на националната икономика, който създава технологии, продукти и решения за редица други отрасли и има значим принос за добавената стойност, износа, заетостта и технологичния потенциал на страната.

 

През десетилетията българското машиностроене премина през различни етапи – от силно индустриализирана икономика, през периоди на преструктуриране, до днешната среда на глобална конкуренция и технологични трансформации.

 

За нас тези юбилеи не са просто символични дати. Те показват устойчивостта на бранша, способността му да се адаптира и да запази своята значимост за икономиката. А за Камарата това е доказателство, че тя остава необходимият професионален и институционален център, който обединява предприятията, защитава интересите им и работи за модернизацията на сектора.

 

Какво е значението на тези два юбилея за българското машиностроене?

 

Те са повод за заслужено признание към поколенията български машиностроители – инженери, конструктори, технолози, предприемачи, висококвалифицирани специалисти и работници, чиито знания, труд и професионализъм са допринесли съществено за индустриалното и технологичното развитие на България.

 

Убедени сме, че отбелязването на тези две годишнини ще бъде не само възможност да отдадем почит на постигнатото през годините, но и да отправим поглед към бъдещето с увереност и обща воля за изграждане на силна, модерна и конкурентоспособна българска индустрия.

 

 

Денят на машиностроителя ще бъде отбелязан със специално събитие на 7 октомври, което ще събере представители на бранша, партньори и гости от близо и далеч. С какви очаквания и амбиции свързвате възраждането на професионалния празник и какви ще са акцентите в тазгодишното честване?

 

Възраждането на Деня на машиностроителя има няколко цели. На първо място – да върне самочувствието на хората, работещи в бранша. Машиностроенето е основополагащ елемент на българската индустрия, но често остава извън публичния фокус. На второ място – празникът е добра платформа за диалог между предприятията, институциите и образователните организации.

 

Той позволява да се поставят важните теми на масата и да се търсят решения. И не на последно място – това е начин да привлечем младите хора към професиите в бранша. Ако искаме машиностроенето да се развива, трябва да създадем среда, в която инженерната професия е престижна, видима и подкрепена.

 

В тазгодишното честване ще поставим няколко важни акцента. Ще направим преглед на изминатия път, резултатите и постиженията, на развитието на бранша в последните години и на работата на Камарата за подпомагане дейността на машиностроителните предприятия.

 

Ще обсъдим и проблемите, предизвикателствата и конкурентоспособността на българското машиностроене. Не на последно място, ще споделим добри примери и практики от машиностроителните фирми, като ще наградим предприятията с най-значим принос.

 

В какво състояние се намира секторът днес по Ваше мнение? Кои са най-сериозните предизвикателства и кои фактори Ви дават основание да гледате с оптимизъм към бъдещето?

 

Браншът е в стабилно състояние. Въпреки значителните проблеми в последните години – непрекъснато нарастване на цените на електроенергията, труда, материалите и суровините, машиностроенето е демонстрира устойчивост. То продължава да е базисен сектор за българската индустрия, има значителен дял в преработващата промишленост – както като обем на приходите, така и като дял от износа. В предприятията от бранша работят над 115 000 души.

 

Предизвикателствата са добре известни: недостиг на квалифицирани кадри, висока конкуренция на международните пазари, необходимост от инвестиции в автоматизация и дигитализация, както и нуждата от по-ясни и последователни политики от страна на държавата. Въпреки това има достатъчно основания за оптимизъм.

 

Българските предприятия показват висока адаптивност, работят по развиване на собствени продукти, внедряват модерни технологии и работят успешно на външни пазари. Виждаме и засилващ се интерес към инженерните специалности, както и активни партньорства между бизнеса и университетите. Това са реални сигнали, че секторът има потенциал да расте, стига да му бъдат осигурени правилните условия.

 

 

Какво послание бихте отправили към хората, които работят в бранша през 2026 г. – към ветераните и към младите специалисти?

 

Към ветераните бих казал: благодарим Ви за труда, за професионализма и за това, че сте съхранили българското машиностроене през всички трудни години. Вашият опит е безценен и трябва да бъде предаден на следващите поколения.

 

Към младите специалисти: машиностроенето е сектор с бъдеще. Тук има реални възможности за развитие, за работа с модерни технологии и за участие в проекти, които имат значение за икономиката. Бъдете смели, търсете нови решения и не се страхувайте да поемате отговорност. А към всички заедно – нека продължим да работим като общност. Само така можем да постигнем устойчиви резултати.

 

А какво според Вас е необходимо от страна на институциите и бизнеса, за да се създадат по-добри условия за по-нататъшно развитие на сектора?

 

От институциите очакваме последователност и предвидимост. Нужни са политики, които насърчават инвестициите в индустрията, подкрепят иновациите и стимулират професионалното образование. Машиностроенето не може да се развива без ясна държавна рамка и без стратегическо отношение към индустриалната база на страната.

 

От страна на бизнеса – необходимо е да продължим да работим заедно, да споделяме добри практики, да инвестираме в хората и в технологиите. Камарата е готова да бъде платформа за този диалог и да подкрепя предприятията в процеса на модернизация.

 

Ако съчетаем усилията на институциите, бизнеса и образователната система, българското машиностроене може да бъде много по-конкурентоспособно и много по-видимо.

 

Източник: TLL Media; снимки: TLL Media, ИЕЦ

Ключови думи: Виолин Ненов   ББКМ   Ден на машиностроителя   юбилей   машиностроене   икономика   индустрия   преработваща промишленост   износ   технологично развитие   инженерна професия   конкурентоспособност   кадри   инвестиции   автоматизация