Може ли автоматизацията да се използва като средство за контрол на заплатите на определени работници

14.05.2026   |   Начало»Бизнес

Редактор
Мира Станкова

Редактор
Мира Станкова

Когато става дума за замяна на работни места с автоматизация и изкуствен интелект, може да изглежда, че това е някакво цунами от технологии, което е на път да унищожи работниците в името на по-висока ефективност. Проучване с участието на икономиста от Масачузетския технологичен институт (MIT) и нобелов лауреат Дарон Аджемоглу обаче показва една доста по-различна динамика в САЩ от 1980 г. насам.

Вместо да прилагат автоматизацията в търсене на максимална производителност, фирмите често я използват, за да заменят онези работници, които получават "бонуси" и така са с по-високи възнаграждения в сравнение с други работници на същата позиция. На практика, това означава, че автоматизацията често намалява приходите на работниците без колежанско образование, които са успели да си осигурят по-добро заплащане от повечето служители с подобна квалификация.

Това откритие има поне две големи последствия. От една страна, автоматизацията е повлияла на увеличаването на неравенството по отношение на доходите в САЩ повече отколкото мнозина наблюдатели са смятали. В същото време, автоматизацията е довела до посредствено увеличение на производителността, главно заради фокуса на фирмите върху това да контролират заплатите вместо да намерят по-технологични начини да увеличат ефективността и дългосрочния растеж.

В преследване на краткосрочни финансови цели

"Наблюдава се неефективно насочване на автоматизацията", коментира икономистът Дарон Аджемоглу, съавтор на проучването. "Колкото по-висока е заплата на работника в дадена индустрия или занятие, или задача, толкова по-атрактивна става автоматизацията за фирмите." Той отбелязва още, че на теория фирмите биха могли да автоматизират ефективно. Но те не го правят, използвайки автоматизацията като инструмент за намаляване на заплатите, което помага за техните собствени краткосрочни финансови цели, без да изграждат оптимален път за растеж.

Според проучването автоматизацията е отговорна за 52% от увеличението на неравенството по отношение на приходите от 1980 до 2016 г. и около 10 процентни пункта са резултат именно от заместването на работниците, които биха взимали по-високи заплати. Това неефективно насочване към определени служители е неутрализирало 60 - 90% от печалбите от производителността, постигнати от автоматизацията през този период.

"Това е една от възможните причини подобренията в производителността да са сравнително слаби в САЩ, въпреки факта, че имаме невероятен брой нови патенти и невероятен брой нови технологии", коментира Аджемоглу. "Погледнете статистическите данни за производителността и ще видите, че са доста жалки."

Проучването също така разкрива основния избор за мениджърите, който обаче бива пренебрегван. Да вземем един тип автоматизация – например, центровете за обслужване на клиенти, който може да се окаже неефективен за бизнеса. Въпреки това мениджърите са насърчени да го въведат, да редуцират заплатите и да ръководят един по-малко производителен бизнес, но с увеличени нетни печалби.

Въпрос на приоритети и ценности

Същото изглежда се случва в икономиката на САЩ от 1980 г. насам. По-висока рентабилност не означава увеличена производителност. "Тези две неща са различни", посочва Аджемоглу. "Можете да намалите разходите, като в същото време намалявате производителността." Действително, актуалното проучване на Аджемоглу и Паскуал Рестрепо от Университета Йейл напомня за наблюдението на икономиста Робърт Солоу, който през 1987 г. пише: "Можете да видите ерата на компютрите навсякъде, но не и в статистиката за производителността."

В този ред на мисли Аджемоглу отбелязва, че ако мениджърите могат да намалят производителността с 1%, но да увеличат печалбата, много от тях ще са доволни. Това зависи от приоритетите и ценностите им.

Проучването не твърди, че по-малко автоматизация винаги е по-добре. Определени типове автоматизация могат да увеличат производителността и да доведат до положителен цикъл, в който фирмата печели повече пари и наема повече работници.

В момента обаче, според Аджемоглу, сложността на автоматизацията все още не се разбира достатъчно ясно. Може би ако се проследи по-широкият исторически модел на автоматизацията в САЩ от 1980 г. насам, това ще помогне на хората да разберат по-добре свързаните с това компромиси – и не само на икономистите, но и на мениджърите на фирми, работниците и технолозите.

В заключение Аджемоглу отбелязва, че може да пропуснем потенциално още по-добри резултати по отношение на производителността, ако не калибрираме вида и степента на автоматизация по-внимателно и по начин, който повишава производителността. "Всичко е въпрос на избор, 100%."

Ключови думи: MIT   автоматизация  

Област: Бизнес