Могат ли ядрените технологии да решат проблема със замърсяването с пластмаса

20.06.2025   |   Начало»Експертно

Редактор
Мира Станкова

Редактор
Мира Станкова

 
Влагани във всичко – от бутилки за вода до медицински устройства, строителни материали и дрехи, пластмасите са част от ежедневието ни. Въпреки това обаче само 9% от пластмасата се рециклира – останалата част се превръща в отпадък, замърсявайки морета, океани, депа, почвата и дори въздуха, който дишаме.
 
Светът генерира 400 млн. тона пластмасови отпадъци само през миналата година. Докато много пластмасови продукти са проектирани да бъдат използвани повторно и рециклирани, други могат да се рециклират само един или два пъти. Пластмасите също така не са биоразградими. Вместо да се разлагат, изхвърлените пластмасови материали се разпадат на малки частици, известни като микропластмаса, която може да е токсична за хората и околната среда.
 
Международната агенция за атомна енергия (IAEA) предлага иновативно решение, използвайки ядрени технологии за проучване и решаване на кризата с пластмасовото замърсяване. Инициативата NUTEC Plastics, обявена през 2021 г., помага на държавите да проучват микропластмасата, която вече е в моретата, и използва ядрени техники, за да подобри рециклирането, допълнително намалявайки изтичането на пластмасови отпадъци в океаните.
 
По повод на Световния ден на околната среда Селина Хорак, ръководител на секцията по радиохимия и радиационни технологии на IAEA, коментира възможното решаване на проблема с пластмасовите отпадъци с помощта на ядрената наука.
 
Как ядрената наука може да помогне да спасим океаните и нас самите от пластмасовите отпадъци?
 
Ядрената наука предлага иновативни решения за справяне с пластмасовото замърсяване през целия жизнен цикъл на пластмасата. За да се справим с това предизвикателство, трябва да разберем къде се коренят причините за проблема. Изследванията сочат, че приблизително 80% от замърсяването с пластмаса в моретата идва от сушата (останалото идва от морски източници като рибарски мрежи и т. н.), което подчертава значението на действията на сушата.
 
IAEA работи на два фронта, използвайки най-съвременни технологии – първо, ние използваме радиация, за да създадем пластмаси на биологична основа, предлагайки устойчива алтернатива на конвенционалните пластмаси на нефтена основа. Казано простичко, работим по нови материали, които са едновременно биоразградими и лесни за рециклиране. Този подход не само намалява зависимостта от изкопаеми горива, но и подкрепя кръговите икономики, като превръща органичните отпадъци в ценни ресурси.
 
Второ, ние използваме радиационна технология, за да превърнем пластмасовите отпадъци в по-трайни, по-здрави и по-качествени продукти. Така например, радиацията може да подобри характеристиките на цимента, като частично го заменя с рециклирана пластмаса. Ядрените техники подобряват сортирането и сепарирането на полимерите в смесените потоци от пластмасови отпадъци. Ние също така проучваме как пиролизата с радиация може да превърне пластмасите в смоли, горива и други ценни химични добавки.
 
Ако третираме пластмасата с радиация, няма ли новите продукти да бъдат опасни?
 
Не – в действителност е точно обратното. Радиацията се смята за форма на "зелена химия", защото ни позволява да обработваме материали, без използване на токсични химикали или екстремни условия, като високи температури или налягане. Когато използваме радиация, за да създадем пластмаса на биологична основа или за да рециклираме пластмасови отпадъци, процесът е чист, ефективен и екологичен.
 
Самата радиация не остава в материала. Точно както когато ви правят рентгенова снимка на зъбите, радиацията минава през вас, но не остава във вас. Същият принцип действа и тук – материалите не са радиоактивни след обработката и са напълно безопасни за употреба.
 
Споменахте използване на ядрени технологии за подобряване на рециклирането на пластмаси. Това случва ли се вече?
 
52 държави сътрудничат на IAEA в новите й усилия в сферата на рециклирането в рамките на инициативата NUTEC Plastics. Девет от тях са пилотни държави, което е голяма стъпка към превръщането на иновациите в реалност. Тези държави напредват бързо по скалата за технологична готовност TRL – световно призната рамка от девет фази, която проследява развитието на технологиите от концепция до комерсиализация.
 
Вече виждаме вълнуващи, осезаеми резултати.
 
В Индонезия и Филипините се създават дървено-пластмасови композитни материали за устойчиво строителство. В Малайзия пластмасовите отпадъци се превръщат в гориво. В Аржентина здрави жп траверси от рециклирана пластмаса показват добри резултати в начални проучвания.
 
Тези пилотни проекти не са само концепция (proof of concept), те са доказателство за прогрес. Предвиждаме няколко от тези технологии да достигнат финалните TRL етапи и да преминем към пълномащабна реализация още през следващата година.
 
Защо като учен избрахте точно тази сфера?
 
Винаги съм вярвала, че науката трябва да служи като катализатор за смислена, дълготрайна промяна. Тази увереност ме отведе до фокуса върху рециклирането на пластмаси и търсенето на алтернативи на материалите на нефтена основа – сфери, където иновациите могат директно да решат екологичните кризи, с които се сблъскваме днес.
 
С над 30 години опит в работата с йонизираща радиация, съм виждала от първа ръка нейния неизползван потенциал да превръща отпадъците в ценни ресурси. Тази работа е повече от проучване – тя е стремеж към изграждане на кръгова икономика, която опазва нашите екосистеми, намалява човешкия въглероден отпечатък и оставя една по-здрава, по-устойчива планета за бъдещите поколения.

Ключови думи: IAEA   рециклиране на пластмаси   ядрена наука  

Област: Бизнес