

ПОСЕТЕТЕ ОЩЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА

20.11.2026 | Предстои конкурс за избор на нов управител на ВиК Силистра
20.11.2026 | Български ВиК холдинг стартира целогодишна стажантска програма
20.11.2026 | Нова Загора насърчава електромобилността с две нови станции за бързо зареждане
20.11.2026 | ЕК пусна специализирана платформа, подкрепяща разработката на интегрални схеми
20.11.2026 | Bosch обособява бизнеса с полупроводникови компоненти в самостоятелно подразделение




Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) публикува обобщени резултати от проучване, проведено сред членовете й в периода от 7 до 11 април 2025 г., за ефектите от обявените мита за внос в САЩ. В анкетата са се включили 620 компании – членове на АИКБ.
Според резултатите половината от компаниите не очакват обявените от САЩ вносни мита да засегнат пряко бизнеса им. Една трета смятат, че 20% допълнителни мита може да окажат влияние, а приблизително 10% посочват, че допълнителни мита от 25% за автомобили и авточасти и стомана, алуминий и производните им ще окажат влияние върху бизнеса.
Притесненията на фирмите, които очакват негативно влияние върху бизнеса си от въвеждането на нови мита за внос в САЩ, са свързани с факта, че тези фирми участват във вериги на доставка, които изнасят за САЩ. Най-често износът на българските фирми е насочен към Нидерландия, Германия, Австрия и Европейския съюз като цяло. Тези държави на свой ред изнасят в САЩ продукция, като текстилни продукти, автомобили, машини, мобилни и стационарни повдигателни машини и съоръжения, хидравлични крикове и дървообработващи машини, консерви, трикотажни облекла и аксесоари.
Делът на компаниите, които директно изнасят продуктите си в САЩ – главно хидравлични цилиндри, козметични продукти, машини, трикотажни облекла и аксесоари, е сравнително малък.
Като цяло компаниите очакват ефектите от новите мита за внос в САЩ да се изразяват в свиване на икономическата активност, риск от рецесия в нашата икономическа зона, а при непостигане на трайни търговски решения – риск от депресия и значително ограничаване на инвестициите. Като най-често отбелязвани косвени ефекти се посочват оскъпяване на стоките при отслабване щатския долар спрямо еврото и масово навлизане на азиатски стоки, машини и съоръжения на пазарите в Европа. Това предполага силен натиск върху българските производители и поставя въпроса за адекватни мерки за подкрепа и насърчаване на конкурентоспособността на българската икономика, посочват от АИКБ.
При специфичните сектори се посочват различни влияния – намаляване на вътрешното производство, засегнато от митата, и респективно намаляване на консумацията на електроенергия на вътрешния пазар, което може да доведе до дисбаланс между производство и потребление.
В застрахователния бизнес се очаква засегнатите сектори да ползват много по-малко застрахователни услуги. Възможен е значителен спад на карго застраховките вследствие на силното намаляване на експорта.
При отчитането на преките ефекти за бизнеса най-голяма част от анкетираните работодатели прогнозират спад в производството, като повече от половината от тях считат, че той ще е до 5%. След тях идва делът на работодателите, прогнозиращи спад в производството с между 20 и 30%. Най-малка е групата с прогноза за спад в производството в диапазона 5 - 10%.
Отчитайки факта, че към момента страната ни е в процес на изграждане на нови производствени мощности, предприятията се опасяват от нарушаване на работните графици, затруднения по доставките на основни и спомагателни машини и съоръжения, обезпечаването на монтажни и пускови дейности с ресурси на изпълнителите, вкл. човешки ресурси, потенциално оскъпяване на инвестиционния процес, в т.ч. и при въвеждане на реципрочни мита в Европейския съюз, а при продължаваща криза – риск от затруднено стартиране на производствената дейност поради неблагоприятна пазарна среда.
Според някои компании са възможни и положителни ефекти от новите мита на САЩ, а именно възможност за предлагане на по-евтини суровини на европейския и нашия пазар, което за някои производители може да е предимство. Конкретен пример е потенциалната достъпност на рибни суровини за наши предприятия, които работят предимно със световен внос.
Работодателите отчитат категорична необходимост от предприемане на целенасочени действия от страна на държавата по посока на навременни мерки за подкрепа на българския бизнес и икономическа среда. Предвид факта, че част от анкетираните не обсъждат само новите мита, от АИКБ констатират, че повече от една трета от респондентите смятат, че следва да бъдат предприети конкретни мерки за намаляване на административните тежести и бюрокрацията за бизнеса и гражданите.
На следващо място се нареждат работодателите, които отчитат, че предприемането на мерки за задържане на персонала на работа има съществено значение и би оказало значителна подкрепа на бизнеса.
Намирането на нови пазари е разпознато от бизнеса като стъпка по посока на справяне с вносните тарифи, като конкретно посочени региони са Латинска Америка, Африка, Канада, Австралия, Близкия изток и Азия.
Включилите се в проучването фирми посочват и други мерки в зависимост от конкретния икономически сектор, в който оперират. Подчертава се необходимостта да се прилага програма за достъпни цени на електроенергията с цел постигане на конкурентоспособност. Част от работодателите считат, че премахването на санкциите за Русия ще осигури поевтиняване на енергоресурсите чрез внос на по-евтин газ и съответно – увеличаване на износа за Русия. Някои фирми искат и преразглеждане на Зелената сделка в частта за задължителните квоти въглероден диоксид за производители на електроенергия от въглища и мерки за запазване на баланса на електроенергийната система на страната.
Споделени са мнения, че биха могли да бъдат приоритизирани сектори с потенциал за разширяване на позициите както на вътрешния пазар, така и на външни пазари.
Предприятията отчитат и рискове от проблеми с компании от Турция, Испания и Китай, които са субсидирани на общинско и държавно ниво, което прави българския бизнес неконкурентоспособен. Мениджърите посочват, че са принудени да работят на себестойност и да задържат работните заплати на ниски нива. По този начин бизнесът се лишава от възможността за инвестиции и в този смисъл е необходима подкрепа под формата на държавна субсидия или законодателна защита. В контекст се отчита и необходимост от юридическа подкрепа за изясняване на механизмите на финансиране на компаниите в различните държави.
На последно място работодателите смятат, че мерки за финансова подкрепа биха помогнали за развитие на бизнеса и преодоляване на ефектите от вносните мита. Като най-предпочитани форми на финансова подкрепа са посочени грантовете и гаранциите. Изразено е мнение, че с увеличения си капитал Българската банка за развитие (ББР) следва активно да се включи с облекчено финансиране с преференциални лихви, облекчени гаранции към всички засегнати сектори, така че да се минимизират негативните ефекти за тях.
Източник: АИКБ; Снимка: DreamstimeКлючови думи: АИКБ търговски войни износ внос
Област: Бизнес
Българо-китайски бизнес форум с B2B срещи ще се състои на 27 ноември в София
АИКБ и КБИ организират дискусия за проблемите и възможностите за развитие на българската индустрия
Подменят художественото осветление на сградата на община Пловдив
DTS представя актуални решения от Socomec на традиционния си технически семинар
Страната ни бележи над 60% ръст в износа на ток, ВЕИ и батериите имат основен принос
АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин
НОВИНИТЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИНДИСТРИЯ
на специализирания портал IndustryINFO.BG.
БЕЗПЛАТНО, професионално, всeки ден на вашия мейл!
19.11.2026 | Какви са най-актуалните прогнози за развитието на сектора на термоядрената енергия?
19.11.2026 | Електрохолд обяви близо 18 млн. евро инвестиции в електроразпределителната мрежа в Софийска област през 2026 г.
19.11.2026 | България се споразумя да си партнира в чистата енергия с Азербайджан, Грузия и Турция
19.11.2026 | Учредиха първата общоевропейска асоциация на fabless компаниите
18.11.2026 | Quectel представя три нови IMU сензорни модула за приложения в автомобилостроенето

19.11.2026 | Какви са най-актуалните прогнози за развитието на сектора на термоядрената енергия?
19.11.2026 | Електрохолд обяви близо 18 млн. евро инвестиции в електроразпределителната мрежа в Софийска област през 2026 г.
19.11.2026 | България се споразумя да си партнира в чистата енергия с Азербайджан, Грузия и Турция
19.11.2026 | Учредиха първата общоевропейска асоциация на fabless компаниите
18.11.2026 | Quectel представя три нови IMU сензорни модула за приложения в автомобилостроенето
Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев
ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта
© Copyright 2010 - 2026 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.