"Електроиндустрия 2025" очерта проблемите и възможностите в кръговата икономика, дигитализацията и киберсигурността

14.04.2025   |   Начало»Събития

Редактор
Мира Станкова

Редактор
Мира Станкова

На 10 април форумът "Електроиндустрия 2025" събра в хотел Хилтън в София експерти, представители на бизнеса, академичните среди и институциите, които обсъдиха горещи теми за бизнеса, като кръгова икономика, дигитализация и киберсигурност, изкуствен интелект.
 
Събитието се организира от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) и Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). То бе открито от председателя на Управителния съвет на БАСЕЛ д-р инж. Димитър Белелиев. Приветствия към присъстващите отправиха още посланикът на Федерална република Германия Н. Пр. Ирене Мария Планк и посланикът на Кралство Белгия Н. Пр. Пол Ламберт.

 
В приветствието си Н. Пр. Ирене Мария Планк насочи вниманието към споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и страните от МЕРКОСУР, като призова бизнеса и държавата да подкрепят споразумението. Тя изрази увереност, че то ще донесе ползи за икономическото развитие и на ЕС като цяло, и на България.

 
Програмата включи четири дискусионни панела, посветени на кръговата икономика, киберсигурността, изкуствения интелект и Индустрия 5.0, добри международни практики от сектора на електроиндустрията.

Тенденции в кръговата икономика

Участие в първия дискусионен панел взеха Людмил Даскалов, кънтри мениджър и директор "Продажби" в Легранд България, Цветелина Пенкова, заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент, и Боян Рашев, съдружник в EY denkstatt. Модератор бе Иван Велков, член на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) и председател на УС на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БФМА).
 
Участниците очертаха тенденциите в прехода към кръгова икономика с фокус върху предизвикателствата пред бизнеса и как държавата и ЕС могат да помогнат за справянето с тях. Те се съгласиха, че актуалната ситуация е хаотична и предизвикателствата сякаш стават все повече. Пенкова представи някои от мерките, които ЕС планира да предприеме за насърчаване на кръговата икономика, по-специално в сферата на стоманодобива и добива на алуминий и потребителските стоки. Според Боян Рашев България разполага с природата и условията да се включи много активно в прехода към кръгова икономика, но липсват реални действия. Той обърна внимание на идейния конфликт между кръговата и пазарната икономика, като отбеляза, че реално приложими ще се окажат онези кръгови практики, които не противоречат на принципите на пазарната икономика.

 
Людмил Димитров също отбеляза необходимостта от по-активни действия от страна на държавата за стимулиране на кръговата икономика посредством създаването на възможности за генериране на нов бизнес и качествено използване на наличните ресурси отново и отново. Той посочи примери за някои от реализираните от Легранд в практиката тенденции в тази сфера, като влагане на все по-голям дял рециклирани материали и в луксозните продуктови линии, запазвайки високото им качество, и обратно изкупуване, обновяване и обратно връщане на пазара.
 
Д-р инж. Белелиев се включи в дискусията с призив за връщане към правилото финансирането от ЕС да отива при компании от Съюза, а не, както често се случва в настоящия момент, с европейски средства да се финансират проекти на фирми от Китай и Турция.

Незадоволително ниво на киберсигурност

В рамките на втория панел, посветен на киберсигурността, Н. Пр. Пол Ламберт представи стратегията за киберсигурност на датското правителство и мерките, предприети за защита на данните на гражданите на Белгия. В дискусията се включиха още д-р Бойко Митев, председател на Българска асоциация "Корпоративна сигурност" (БАКС), и старши комисар Владимир Димитров, директор на дирекция "Киберпрестъпност" в ГДБОП. Модератор бе доц. д-р Николай Крушков, ръководител катедра "Интелектуална собственост и технологичен трансфер" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
 
Д-р Митев отбеляза, че в България няма ефективна правна рамка в сферата на киберсигурността и по-специално защитата на критичната инфраструктура. БАКС настоява за приемането на закон, който да установи правила и контрол върху защитата на критичните бизнеси и инфраструктура. На този етап по какъв начин ще се извършва тази защита е субективно решение на всяка отделна компания, липсват и критерии и стандарти за заемащите позицията директор по киберсигурност в частния сектор. Според Асоциацията необходимо е и създаването на държавна агенция за киберсигурност.

 
Старши комисар Владимир Димитров изрази мнението, че България разполага с отлични закони в тази област, но, за съжаление, те не се спазват в достатъчна степен. Най-големият проблем за бизнеса у нас е един много специфичен тип киберпрестъпление – сменен IBAN. Само за 2024 г. близо 120 компании са пострадали от този вид киберизмама, като претърпените щети възлизат на общо 16 млн. евро, съобщи старши комисар Димитров. Сериозен проблем за българските компании са и т. нар. ботнет мрежи, които са в основата на рансъмуер атаките. Той призова компаниите да спазват базовите правила за киберсигурност.
 
В рамките на дискусията бе поставен и въпросът за ефекта от новата директива на ЕС за киберсигурност NIS2 и задълженията, които произтичат от нея за бизнеса. Д-р Крушков обърна внимание, че България закъснява със законовите промени във връзка с директивата. Той подчерта, че единствено в Европа се усложнява картината с нови и нови регулации, които изискват докладване. Съгласно NIS2 всеки значителен киберинцидент трябва да се докладва четири пъти, а според дефиницията за значителен киберинцидент в директивата почти всеки киберинцидент може да се смята за значителен.

Близо ли сме до Индустрия 5.0

Развитието на индустриалната роботика и ползите от цифровите двойници бяха в центъра на вниманието на третата панелна дискусия с участието на Светлозар Стоилков, Software Solution Architect в Шнайдер Електрик България, д-р инж. Живка Овчарова, преподавател в Технологичния институт в Карлсруе (KIT) и директор на изследователски център за информационни технологии FZI, и д-р Ян-Нико Цех, изследовател в Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Модератор бе Евгений Иванов, мениджър "Технологичен трансфер" в Център за компетентност "КВАЗАР".
 
Светлозар Стоилов представи визията на Schneider Electric за Индустрия 5.0 и коментира възможностите за използване на изкуствен интелект в индустрията за писане на нов код, оптимизиране на стар код и автоматизирано отстраняване на грешки в програмирането на машините. По неговите думи изкуственият интелект пести време и бизнесите, които не го използват, рискуват да изостанат.

 
Д-р инж. Живка Овчарова обясни разликата между Индустрия 4.0 и Индустрия 5.0, като според нея в момента сме по средата между тях. Д-р Ян-Нико Цех разказа за проектите в сферата на роботиката, които се реализират в INSAIT. Засегнати бяха още темите за ползите от цифровите двойници и генеративния изкуствен интелект, образованието и квалификацията на бъдещите таланти.

Добрите практики

В последния дискусионен панел добри международни практики в електроиндустрията споделиха инж. Минко Даскалов, мениджър продуктова линия Latch & Switch в Мелексис България, и инж. Румяна Илиева, ръководител "Развой на контролни модули" в Техническия инженерен център на Фесто Производство, а Юрген ван Горп, старши проектен мениджър в изследователска фондация Фландрия – FWO, разказа повече за амбициозния проект "Телескоп Айнщайн". Модератор на дискусията бе инж. Орлин Димитров, изпълнителен директор на БАСЕЛ.

 
През 2027 г. предстои да бъде взето решението къде да бъде изграден Телескопът Айнщайн – мащабно научноизследователско съоръжение, което ще осигури безпрецедентна прецизност в наблюдението на Космоса, стана ясно от презентацията на Юрген ван Горп. Специалното на телескопа Айнщайн е, че той ще работи на принципа на гравитационните вълни. Три локации се обсъждат като възможен дом на новия телескоп – Нидерландия/Белгия/Германия, Сардиния и Саксония. Самото изграждане на съоръжението ще отнеме поне 50 години, като много нови технологии ще трябва да бъдат развити, за да бъде реализиран проектът. Това е огромен проект с много участници и важна роля в него биха могли да играят малки, специализирани компании, посочи ван Горп.

Официалната част от форума бе закрита от д-р инж. Димитър Белелиев, след което бяха връчени годишните награди на БАСЕЛ. Наградата "Компания на годината" за 2024 г. получи Шнайдер Електрик България като признание за иновативните практики и решения, прилагани в производството. Отличието за "Обществено отговорна компания" отиде при Никдим за предприетите ефективни мерки за подобряване на работната среда в компанията, а за "Партньорска организация" – при Център за компетентност "КВАЗАР". Наградата за журналистически принос тази година получи Цветелина Соколова от Mediapool.

Ключови думи: БАСЕЛ   Електроиндустрия 2025  

Област: Електроапаратура