

ПОСЕТЕТЕ ОЩЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОРТАЛИ ОТ ГРУПАТА

11.02.2026 | Walter представи нови резбонарезни фрези TD610 Supreme с повишени експлоатационни качества
10.02.2026 | Накъде се движи секторът на складовата автоматизация през 2026 г.?
10.02.2026 | Нова магистърска програма предлага задълбочено изучаване на изкуствен интелект и приложенията му в различни индустрии
10.02.2026 | PaintExpo 2026 ще демонстрира как автоматизацията и AI оптимизират нанасянето на индустриални покрития
10.02.2026 | Текстилната индустрия отговаря на предизвикателствата с иновации




3D принтирането все по-уверено си проправя път към Космоса. Възможността с 3D принтери да се произвеждат различни компоненти и други изделия бързо и лесно в условия на безтегловност би била решение на някои от големите предизвикателства, свързани с провеждането на космически мисии. Същевременно обаче самото функциониране на 3D принтерите в Космоса поставя немалко предизвикателства. Основните са липсата на гравитация, която е необходима за работата на традиционните 3D принтери, и размерите на устройствата. Напредък по решаването на тези проблеми наскоро обяви екип от Constructor University Bremen. Обещаващи са резултатите и от работата на екипа от изследователи от Университета на Глазгоу, воден от д-р Жил Байле. Наскоро д-р Байле обяви, че е патентовал нова система, която преодолява предизвикателствата на 3D принтирането в условия на безтегловност.
Технологията на д-р Байле наскоро премина строги тестове по време на серия от пътувания с изследователски самолет. По думите на д-р Байле решаването на предизвикателствата при 3D принтиране на изделия в среди със слаба гравитация може да прокара пътя за създаването на невиждани досега фабрики в орбита, способни да произвеждат детайли и компоненти, които да се асемблират в ново оборудване в орбита.
Това оборудване може да включва слънчеви рефлектори за генериране на енергия с нулеви въглеродни емисии за предаване обратно на Земята, подобрени комуникационни антени или станции за изследване на лекарства, които могат да създават по-чисти и по-ефективни фармацевтични продукти.
Д-р Байле от няколко години работи по прототип на 3D принтер, който е подходящ за използване в открития Космос. Вместо филаментите, използвани в традиционните 3D принтери, той използва материал на гранули, разработен от екипа и проектиран да работи ефективно при микрогравитация и във вакуума на Космоса. Уникалните характеристики на материалите позволяват той да бъде изтеглен надеждно от тонера на прототипа и доставен до принтиращата глава по-бързо, отколкото при всеки друг метод.
Д-р Байле и екипът му също така проучват методи за вграждане на електроника в материалите като част от процеса на принтиране с цел създаването на функционални компоненти за използване в устройства, създадени в Космоса, както и рециклируеми космически системи.
"В момента всичко, което отива в околоземната орбита, е направено на Земята и изпратено в Космоса с ракети. Те са с ограничена маса и обем и могат да се разпаднат на парчета по време на изстрелването, когато механичните ограничения са нарушени, унищожавайки при това скъпия товар. Ако вместо това можехме да изпратим производителите в Космоса, за да правят структури по заявка, ще бъдем освободени от тези ограничения. В резултат това може да прокара пътя за създаването на много по-амбициозни проекти с по-малко ресурси със системи, които реално са оптимизирани за мисията им, а не за ограниченията на изстрелването на ракети", коментира д-р Байле.
Според него адитивното производство е в състояние да изработва впечатляващо сложни материали бързо и при ниски разходи. "Пращането на тази технология в Космоса и принтирането на каквото е необходимо за асемблиране в орбита, може да е изключително полезно", отбелязва д-р Байле.
"Това, което работи добре на Земята обаче, често не е толкова здраво във вакуума на Космоса, а 3D принтиране никога не е правено извън модулите с налягане на Международната космическа станция. Филаментите в конвенционалните принтери често се чупят или сплескват в условия на микрогравитация и вакуум, което е проблем, който трябва да се реши преди да могат надеждно да бъдат използвани в Космоса. Благодарение на това проучване вече разполагаме с технология, която ни приближава много по-близо до това, осигурявайки ползи за целия свят в следващите години."
През ноември 2024 г. демонстрационният прототип доказва ефективността си в условия на микрогравитация като част от 85-ата кампания за параболичен полет на Европейската космическа агенция в сътрудничество с Novespace в Бордо, Франция.
В момента д-р Байле и екипът му търсят финансиране, за да направят първата демонстрация на своята технология в Космоса.
Ключови думи: космически технологии 3D принтиране
Област: Технологии
Как с 3D принтиране може да се намали енергопотреблението за охлаждане в центровете за данни
В България все още не се използва пълният потенциал на 3D принтирането
София Тех Парк ще бъде домакин на десетото издание на CASSINI Hackathons & Mentoring
Първи проект за строителство с 3D принтиране с бетон демонстрира потенциала на технологията в България
Пет факултета на ТУ – София се включиха в петото издание на фестивала "Ало, Космос! Говори България"
АБОНИРАЙТЕ СЕ за единствения у нас тематичен бюлетин
НОВИНИТЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИНДИСТРИЯ
на специализирания портал IndustryINFO.BG.
БЕЗПЛАТНО, професионално, всeки ден на вашия мейл!
30.01.2026 | Екип от ТУ-София разработва иновативна технология за екологично рециклиране на соларни панели
27.01.2026 | Компостируеми печатни платки могат да намалят екологичното въздействие на електрониката
22.01.2026 | Как с 3D принтиране може да се намали енергопотреблението за охлаждане в центровете за данни
20.01.2026 | Нови материали могат да повишат енергийната ефективност в микроелектрониката
16.01.2026 | Изследователски център за квантови технологии отвори врати в СУ "Св. Климент Охридски"

30.01.2026 | Екип от ТУ-София разработва иновативна технология за екологично рециклиране на соларни панели
27.01.2026 | Компостируеми печатни платки могат да намалят екологичното въздействие на електрониката
22.01.2026 | Как с 3D принтиране може да се намали енергопотреблението за охлаждане в центровете за данни
20.01.2026 | Нови материали могат да повишат енергийната ефективност в микроелектрониката
16.01.2026 | Изследователски център за квантови технологии отвори врати в СУ "Св. Климент Охридски"
Действителни собственици на настоящото издание са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев
ПОЛИТИКА ЗА ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Условия за ползване
Изисквания и условия за реклама
Карта на сайта
© Copyright 2010 - 2026 ТИ ЕЛ ЕЛ МЕДИА ООД. Всички права запазени.