Защо вносът на кадри не е трайно решение, трябва ли да приемем еврото и как да привлечем чужди инвеститори – коментар на бизнеса

15.10.2024   |   Начало»Бизнес

Редактор
Мира Станкова

Редактор
Мира Станкова

Важни за българската индустрия теми, като влиянието на кризата в Европа върху бизнеса у нас, въвеждането на еврото, привличането на чуждестранни инвестиции, вносът на работна ръка и други, бяха обсъдени на първата Годишна среща на сдруженията в България, която се състоя на 2 октомври 2024 г. в рамките на Industrial Tech Forum – София 2024.
 
В дискусията се включиха Биляна Манолова, заместник-председател на Българо-испанската търговска камара, доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара (БМГК), Виолин Ненов, председател на Българската браншова камара – машиностроене (ББКМ), и Илия Левков, председател на Управителния съвет на Индустриален клъстер Електромобили (ИКЕМ). Модератор бе арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор и член на Борда на директорите на Аутомотив Клъстер България.

За и против приемането на еврото

Периодът е изключително труден и всичко, което се случва, се отразява и на бизнеса, отбеляза Биляна Манолова. В този контекст Българо-испанската търговска камара се опитва да помага на испанските компании в България и на българските в Испания, чийто брой напоследък все повече се увеличава, да се справят с трудностите. Като добра практика, която можем да взаимстваме от Испания за привличане на чуждестранни инвеститори, а и за задържането им, тя посочи създаването на подходяща инфраструктура. За съжаление, в България такава липсва, коментира Манолова.
 
Тя отправи апел към правителството да насочи усилия не само към приливането на нови инвеститори, но и към задържане на вече инвестиралите в България чужди компании. В тази връзка според нея въвеждането на еврото и приемането на страната в Шенген са от ключово значение. В подкрепа на приемането на еврото се обявиха и останалите участници в дискусията.
 
Безспорен факт е, че минната индустрия има различна гледна точка по въпроса за еврото – технократска и финансова, посочи инж. Митев от БМГК. "За нас еврото е като да си купиш нов камион или да внедриш нова технология в производството. Да, ще има първоначални разходи, но пък това ще ни донесе устойчивост във времето и добра среда и за инвестиции, и за работа." Фирмите от сектора търгуват на международните пазари и се налага да правят допълнителни разходи заради обмена на валута, а промените във валутните курсове всеки ден създават допълнителни финансови усложнения. За сектора еврото би било една устойчива валута с оглед на работата на световните пазари и с контрагентите в Европа и по света, отбеляза инж. Митев.

 
Виолин Ненов от ББКМ допълни, че заради скептицизма по отношение на еврото сред някои части от обществото е необходимо да се обясни, че въвеждането му няма как да няма и отрицателни последици, но те са преодолими.

Чуждестранни и национални инвестиции

Според инж. Митев чуждестранните инвестиции са "болна тема", като не само чуждестранните, но и националните инвестиции са проблем. Той обясни, че най-добрите инвестиции са реинвестираните печалби в същата или в сходна дейност на територията, на която са генерирани. Пример за такива инвестиции са геоложките проучвания, които възлизат на няколко десетки милиона за обследване на територии без оказване на влияние върху околната среда. инж. Митев отхвърли апокалиптичните сценарии, свързвани с проучванията, като спекулации, тъй като реално става дума за едни 10-сантиметрови отвори. Тези десетки милиони са преки инвестиции в българската икономика, но страната ги губи заради липсата на държавна и обществена подкрепа за осъществяването им и за прилагането на регламентите, коментира инж. Митев.
 
По-оптимистична картина на инвестициите у нас обрисува Виолин Ненов от ББКМ. Той обясни, че инвестициите в българското машиностроене са два типа, както и във всички други сектори – инвестиции от българските фирми, които продължават в голямата си част да инвестират в своята дейност собствени средства или средства по европейски фондове, и чуждестранните инвестиции, при които има доста голямо разнообразие на секторите. Така например значими са инвестициите в автомобилостроенето, като през последните години броят на фирмите в този сегмент нарасна значително. Проблем за инвеститорите е известната нестабилност както в регулаторния режим, така и в икономическата обстановка.
 
Според него появилите се напоследък твърдения, че чуждестранните инвеститори напускат България заради увеличените разходи за труд, не са съвсем верни. Той признава, че ръстът при разходите за труд има значение, но е категоричен, че има и други фактори, които оказват влияние.
 
Крайно отрицателна позиция по отношение на умението на страната да привлича инвестиции зае Илия Левков от ИКЕМ. Според него инвестициите са пълен провал на Българската агенция за инвестиции, т. е. на българската държава. Левков обясни, че става дума за системен проблем, който се изразява в това, че държавата от една страна създава пречки за навлизането на чужди инвеститори, а от друга – създава агенция, която да ги сертифицира и да им помага да се справят с тези пречки. "В това няма логика", коментира Левков.

Ще помогне ли вносът на кадри

Всички участници в дискусията се обединиха около становището, че вносът на работна ръка от чужбина може да бъде само временно решение на наболелия проблем с кадрите. Необходими са промени в образователната система и мерки за задържане на наличните кадри.
 
По думите на Биляна Манолова от Българо-испанската търговска камара страната не разполага с качествена работна ръка и това не е проблем само за България, но и за Испания, за цяла Европа, и изобщо за целия свят. Според нея решение може да се постигне само с общи усилия.

 
Кадрите са една много специфична тема за минния сектор, който е една от малкото индустрии, които не се сблъскват с недостиг на кадри към днешна дата, сподели инж. Митев от БМГК. Според него това се дължи на водената от години от бранша политика за налагане на дуалното обучение и сътрудничеството със специализираните средни училища. В рамките на това сътрудничество браншът помага годишно за подготвянето на над 300 – 350 ученици на национално ниво.
 
Минният сектор е секторът, който най-много инвестира в последващо обучение след държавната администрация – 2% от приходите на компаниите от сектора отиват за последващи обучения. Да, внос на работна ръка може да има, но с временен характер, колкото да се спаси положението, но в дългосрочен план трябва да се инвестира в образование и в задържане на местните кадри, коментира инж. Митев. "Това е решението. Друго решение няма."
 
В машиностроенето не достигат кадри от години, сподели Виолин Ненов от ББКМ. Особено голям проблем е това, че не достигат не само нискоквалифицирани, но и висококвалифицирани кадри. Вносът на работна ръка що се отнася до нискоквалифицираните кадри донякъде може да реши проблема в момента и в близко бъдеще, но при висококвалифицираните кадри той не е панацея, особено като се имат предвид условията и разходите за наемането им, поясни Ненов.
 
Причината за недостига на кадри според него се корени в безкрайно влошената образователна система. "Образованието у нас е страшно." По неговите думи е задължително да се положат усилия за подобряването на образованието и обучаването на качествени кадри. Това няма да стане за година-две, нито за пет, но ако не се вземат мерки, битката за кадрите е обречена. "Да, в цял свят има недостиг на кадри, но другите страни по-лесно измъкват нашите кадри, отколкото ние техните", отбеляза Ненов. Той е категоричен, че въпросът с кадрите е изключително сложен, но вносът на работна ръка няма да го реши.
 
Илия Левков от ИКЕМ се обяви категорично против вноса на работна ръка. Той критикува Министерството на образованието и науката като неспособно да се справи с проблема с кадрите. Той припомни, че през 2011 г. ИКЕМ е предложила създаването на две нови специалности – монтьор и техник на електрически превозни средства. Реализирането на идеята коства много усилия от страна на организацията, но към днешна дата има над 1000 деца, които учат в различни професионални гимназии точно тези две специалности и са много добре приети на пазара на труда.

Недостигът на ресурси и митата върху китайските електромобили

Темата за недостига на критично важни суровини по време на дискусията повдигна инж. Митев от БМГК. В тази връзка той подчерта нарастващото значение на обществената подкрепа за инвестициите, били те в проучвания, в ново производство, нов завод, или друго. В днешно време като че ли общественият лиценз за една инвестиция става водещ за реализацията й, отбеляза инж. Митев.

 
В момента България е най-големият преработвател на мед в Европа. Към днешна дата в България над 60% от концентратите се внасят от южна Америка, като от БМГК предлагат, за да се получи наистина добавена стойност в целия процес, да се правят проучвания за нови находища у нас, от които да се извлича суровина и да се преработва. Това да не се добиват суровини в днешно време е проблем не само за България, но и за цяла Европа, като това води до зависимости на някои индустрии от трети страни извън Европа. "Това, че сме минна държава, има своите предимства. Ние имаме отношението, културата, технологиите, които разпространяваме в цял свят."
 
В рамките на дискусията Илия Левков от ИКЕМ коментира и решението на Европейската комисия да се наложи мито от 25% на вноса на китайски електромобили. Според него това е чиновнически подход, при който се увеличава цената на един продукт, който, оказва се, е по-качествен от този, който ние можем да произведем, и затова трябва да плати цялото общество. Тези 25% върху цените на китайските електромобили увеличат цената им, но не понижават нито качеството им, нито заличават факта, че в конкуренцията с европейските производители те победиха, посочи Левков.
 
Пълен запис на дискусията и презентациите в рамките на първата Годишна среща на сдруженията в индустрията можете да гледате в YouTube канала на TLL Media тук.

Ключови думи: Indusrial Tech Forum   Българо-испанска търговска камара   БМГК   ИКЕМ   ББКМ  

Област: Събитията