Кои са основните причини за кризата със замърсяването с пластмаса

19.09.2024   |   Начало»Бизнес

Редактор
Мира Станкова

Редактор
Мира Станкова

Ново проучване на Университета на Лийдс разкрива огромните мащаби, които е придобило несъбирането и изгарянето на открито на пластмасови отпадъци. Изследователите използват изкуствен интелект, за да определят модела на управление на отпадъците в над 50 000 общини по света. Моделът позволява на екипа да предсказва колко отпадъци се генерират в глобален мащаб и какво се случва с тях.
 
Според проучването внушителните 52 млн. тона пластмасови продукти се озовават в околната среда през 2020 г., като, ако бъдат наредени в редица, ще обвият света над 1500 пъти. Също така проучването показва, че повече от две трети от замърсяването с пластмаса се дължи на несъбиране на отпадъците, като близо 1,2 млрд. души или 15% от световното население нямат достъп до услуга за сметосъбиране.
 
Резултатите от проучването сочат още, че през 2020 г. 30 млн. тона пластмаса, еквивалентни на 57% от цялото замърсяване с пластмаса, са изгаряни в домовете на хората, на улицата или на сметища, без осъществяване на никакъв екологичен контрол. Изгарянето на пластмаса е източник на значителни заплахи за човешкото здраве, включително неврологични и репродуктивни проблеми и вродени увреждания.
 
Изследователите определят и нови горещи точки на замърсяване с пластмаса, идентифицирайки Индия като страната с най-голям принос, следвана от Нигерия и Индонезия.

Липсата на сметосъбиране вреди на здравето, околната среда и икономиката

Според изследователите проучването ясно показва, че сметосъбирането трябва да се приема като основна необходимост и жизненоважен аспект за чистотата наред с ВиК услугите.
 
В миналото на безконтролното изгаряне на пластмаса не се обръщаше особено внимание, но изчисленията сочат, че то е също толкова голям проблем, колкото изхвърлянето на боклуци директно в околната среда.

"Несъбраните отпадъци са най-големият източник на замърсяване с пластмаса, като поне 1,2 млрд. души живеят без организирано сметосъбиране и са принудени сами да управляват отпадъците, често като ги изхвърлят на полето, в реки или като ги изгарят на открито", коментира д-р Джош Котъм от Университета на Лийдс. "Рисковете за здравето в резултат на замърсяването с пластмаса засягат някои от най-бедните общности в света, които са безсилни да направят нещо по въпроса. Подобрявайки базовото управление на твърдите отпадъци, можем както значително да намалим замърсяването, така и да подобрим живота на милиарди."

 
Всяка година се произвеждат над 400 млн. тона пластмаса. Много пластмасови продукти са за еднократна употреба, трудни за рециклиране и могат да останат в околната среда с десетилетия или векове, често раздробени на малки части. Някои пластмаси съдържат потенциално опасни химически добавки, които могат да застрашат човешкото здраве, особено ако се изгарят на открито.

Нови горещи точки на замърсяване с пластмаса

На базата на данни за 2020 г. изследователите определят като най-замърсяващи Индия с принос от 9,3 млн. тона или около една пета общото количество отпадъци, Нигерия с 3,5 млн. тона и Индонезия с 3,4 млн. тона.
 
Китай, която доскоро бе смятана за най-големия замърсител, сега се нарежда на четвърто място с 2,8 млн. тона в резултат на подобрения в сметосъбирането и обработката на отпадъците през последните години.
 
Държавите с ниски и средни доходи генерират много по-малко пластмасови отпадъци, но голяма част от тях остава или несъбрана, или депонирана на сметища. Индия има най-голям дял, тъй като има и най-многобройното население (около 1,4 млрд. души) и голяма част от отпадъците остават несъбрани.
 
Наблюдава се голяма разлика между количеството пластмасови отпадъци в Глобалния север и Глобалния юг. Въпреки голямото потребление на пластмаса, замърсяването с макропластмаса (замърсяване с пластмасови обекти с размери по-големи от 5 мм) е сравнително малък проблем в Глобалния север, тъй като системите за управление на отпадъците функционират пълноценно. Тук нерегламентираното изхвърляне на отпадъците е основната причина за замърсяването с макропластмаса.

Растат притесненията за Субсахарска Африка

Много от държавите в Субсахарска Африка като цяло отчитат ниски нива на замърсяване с пластмаса, но се превръщат в горещи точки, когато се погледнат данните за замърсяването на глава от населението, тъй като на човек на година се падат по средно 12 кг пластмаса, еквивалентни на 400 пластмасови бутилки. За сравнение, в Обединеното кралство в момента на глава от населението се падат по под три пластмасови бутилки на година.

 
Изследователите се опасяват, че Субсахарска Африка може да се превърне в най-големия източник на замърсяване с пластмаса в света в следващите десетилетия, защото много от държавите в региона имат лошо управление на отпадъците и се очаква замърсяването бързо да нараства.

Светът се нуждае от "Пластмасов пакт", базиран на научни данни

Според изследователите от Университета на Лийдс това първо по рода си глобално проучване за замърсяването с пластмаса осигурява базови насоки, сравними с тези за емисиите, свързани с климатичните промени, които политиците могат да използват, за да овладеят това разрастващо се екологично бедствие. Те искат работата им да помогне на политиците да предложат планове за управление на отпадъците, възстановяване на ресурсите и кръгова икономика. Те също така искат да видят нов, амбициозен и задължаващ световен "Пластмасов пакт", целящ да намали източниците на замърсяване с пластмаса.
 
"Това е спешен глобален здравен проблем – актуална криза. Хората, чийто боклук не се събира, нямат друга опция, освен да го изхвърлят или изгарят. Изгаряйки пластмасата, тя сякаш "изчезва", но в действителност горенето на открито на пластмасови отпадъци може да доведе до съществени увреждания на здравето, включително неврологични и репродуктивни проблеми и вродени увреждания, както и голямо разширяване на обхвата на замърсяването на околната среда", коментира д-р Костас Велис от Университета на Лийдс.

Ключови думи: управление на отпадъците   пластмаси  

Област: Бизнес