Инвестициите в нисковъглеродни горива и нови технологии са ключът към декорабонизацията на морския транспорт

13.09.2024   |   Начало»Бизнес

Редактор
Мира Станкова

Редактор
Мира Станкова

Международното корабоплаване е значителен, но все още пренебрегван източник на въглеродни емисии. Секторът, който генерира около 1 гигатона въглеродни емисии годишно или 2,8% от световните емисии, е подложен на засилващ се натиск да се декарбонизира. Д-р Педро Рочедо от Университета Халифа в Абу Даби е част от международен екип, който проучва как корабоплаването може значително да намали емисиите си до 2050 г., разкривайки обещаващи пътища, наред с впечатляващи промени. Екипът от изследователи демонстрира, че стратегиите за овладяване на климатичните промени имат потенциала да редуцират емисиите с до 86%, главно чрез разработването на нисковъглеродни горива.
 
Международното корабоплаване играе важна роля в световната търговия, но зависимостта му от изкопаемите горива оказва огромно влияние върху околната среда. През 2018 г. Международната морска организация (IMO) определи амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове на корабоплаването с поне 50% до 2050 г. в сравнение с 2008 г. Резултатите от проучването потвърждават осъществимостта на тази цел, но определят ревизираните цели на IMO за постигане на нулеви емисии до 2050 г. като твърде амбициозни.
 
Изследователският екип използва интегрирани модели за оценка, които симулират различни сценарии, за да оценят ефекта от различни стратегии за декарбонизация за международното корабоплаване. Единият от трите сценария предвижда стабилизиране или дори покачване на емисиите заради увеличеното корабоплаване и ограниченото повишаване на ефективността, но другите два показват значително намаление на емисиите чрез преминаване на нисковъглеродни горива и напредък в технологично отношение.

Предизвикателствата са големи

Според проучването няколко вида нисковъглеродни горива биха могли да заменят конвенционалните горива в корабоплаването. Сред тях са биогоривата, възобновяемите алкохоли и зеленият амоняк. Тези алтернативи са важни за постигането на дълбока декарбонизация, но широкото им навлизане изисква значителни инвестиции в нови корабни двигатели и инфраструктура за зареждане.
 
"В прехода към нисковъглеродни горива не липсват предизвикателства", коментира д-р Рочедо. "Дългият експлоатационен живот на корабите и ниската средна цена на съществуващите плавателни средства предполагат значителна технологична инерция. Зависимостта на настоящите флотилии от двигателите с компресионно запалване затруднява приемането на нови типове гориво без всеобхватен ретрофит, а развитието на световна дистрибуционна мрежа за нисковъглеродни горива е сложно и скъпо."
 
Все пак проучването вдъхва оптимизъм по отношение на създаването на бъдеще с драстично редуцирани емисии на парникови газове на международното корабоплаване, но, за да се постигнат ревизираните цели за нулеви емисии, ще трябва да се постигне напредък в развитието на горивните технологии и интегриране на стратегии за улавяне и отстраняване на въглерод. Скорошни инвестиции в нисковъглеродни горива, нови двигатели и инфраструктура ще са от съществено значение, посочват от Университета Халифа.

Ключови думи: Университет Халифа   морски транспорт   устойчивост   корабоплаване  

Област: Бизнес