Mинната общност в България отбеляза професионалния си празник с национален форум в София

20.08.2024   |   Начало»Събития

Редактор
Мира Станкова

Редактор
Мира Станкова

На 18 август 2024 г. минната общност в България отбеляза професионалния си празник – Деня на миньора, с национален форум в София с участието на стотици представители на сектора, редица държавни институции, Българската академия на науките (БАН), Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски", Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Университета за национално и световно стопанство (УНСС), национални и работодателски организации, синдикати, областни управители и кметове от страната, академичната и научна общност.

Организатори на събитието са Българската минно-геоложка камара (БМГК), Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ и Синдикалната миньорска федерация "Подкрепа".

По данни на БМГК, представени на форума от председателя на Камарата инж. Драгомир Драганов, през 2023 г. България запазва водещите си позиции в Европа по добив на мед, злато и лигнитни въглища. Въпреки намалението от 5% спрямо предходната година добивът на полезни изкопаеми в България през 2023 г. се задържа на ниво над средните стойности за страната и е в размер на 119,8 млн. тона.

Общата нетна стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от сектор "Добивна промишленост" през 2023 г. е в размер на близо 4,2 млрд. лв., като бележи спад от 4% спрямо 2022 г. Намалението се дължи основно на сериозния спад в добива на лигнитни въглища – с 41%, като това е най-ниското отчетено ниво за последните десетилетия.

Запазват се и високите нива на произведената продукция на един нает, като през 2023 г. тя е 220 397 лв. Това позволява постигане на високи средни възнаграждения на работещите в отрасъла, посочват от БМГК. През 2023 г. средната годишна работна заплата в добивната промишленост достига близо 33 000 лв., което е с над 40% повече от средното за страната. В сравнение с предходната година отчетеният ръст е 15%.

Зеленият преход и добивната промишленост

В този контекст инж. Драганов коментира амбициите на Европейския съюз за зелен преход, които по думите му поставят още по-сериозен акцент върху значението на минната индустрия. "Държавите членки са изправени пред сериозни предизвикателства и това е дългосрочен процес, в който българската минерално-суровинна индустрия също ще има отговорен ангажимент. За да можем да отговорим на очакванията за завишено търсене, за нашите компании това означава и мащабни инвестиции, което изисква стабилност на политическата и бизнес среда", подчерта инж. Драганов.

Европейските цели поставят все по-остро въпроса за необходимостта от нови проучвания за суровини. Базата данни с видовете полезни изкопаеми на Европа датира като знания от 70-те до средата на 80-те години на миналия век. Трябва да се има предвид и регулаторната рамка. "Тук е важно да търсим баланса между поставените цели и възможностите за работа на минната индустрия като основен двигател на устойчивото развитие. Да не се допусне прекомерно рестриктивната регулаторна рамка за европейските минни компании, което да ги постави в неравностойно положение спрямо добивната индустрия в останалите части на света, което би ги направило неконкурентоспособни", отбеляза председателят на БМГК.

За новата ключова роля на минно-добивната промишленост и високите отговорности в светлината на европейските зелени цели и постигането на реална конкурентоспособност за структуриран преход към нисковъглеродно и кръгово производство говори и зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов. По думите му очевидна е нуждата от диверсификация на доставките в унисон с опазването на околната среда. "В това отношение ключова роля ще играят устойчивите вериги на добавена стойност, за което е нужен добър, благоприятен и предвидим инвестиционен климат", каза Ненов.

Предизвикателствата

Изчерпването на работещите в момента находища и липсата на концесии за нови проучвания са най-големият проблем пред бранша според почетния председател на БМГК проф. Николай Вълканов. По думите му това крие опасност след 20 години както България, така и Европа да се окажат в ситуация да нямат метали, точно когато имат огромна нужда от тях.

"Имаме много неща, които трябва да свършим заедно – от новите концесии, през развитието на устойчивостта на регионите, в които оперират компаниите, защото когато говорим за регионалните различия, ние виждаме, че ако не са горското стопанство, земеделието и най-вече минната индустрия, тези региони ще бъдат опустошени", каза Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ "Подкрепа".

Кулминацията на тържественото честване на Деня на миньора бе връчването на годишните награди на Българската минно-геоложка камара, с които бяха отличени различни постижения на компании от минната индустрия. Отличия бяха връчени в следните категории:

• Най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия – наградата получи Асарел-Медет за постигнат ръст на добива от 11% през 2023 г. спрямо 2022 г.;
• Иновации – отличието получи Дънди Прешъс Металс Челопеч за проект "Изследователи на бъдещето – новаторски подход за проучвателни дейности чрез използване на изкуствен интелект и машинно обучение";
• Безопасност и здраве – за постигнат нулев трудов травматизъм през 2023 г. е отличена Имерис Минералс България;
• Грижа за природата – Родопи Еко Проджектс, Ватия Кварц, Дънди Прешъс Металс Челопеч, Елаците-Мед, Асарел-Медет, Дънди Прешъс Металс Крумовград;
• Корпоративна социална отговорност – Геотехмин и Каолин.

Връчени бяха и персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия, награда за журналист и най-добър студент на МГУ "Св. Иван Рилски".

Ключови думи: БМГК   минно дело   минерално-суровинна индустрия  

Област: Събитията