България подобрява иновационния си потенциал през 2023 г.

На 19 декември 2023 г. на Националния иновационен форум "Иновации и устойчив растеж" в София Фондация "Приложни изследвания и комуникации" представи годишния доклад Иновации.бг, чийто тематичен фокус тази година е българската отбранителна индустрия. Докладът дава оценка на иновационния потенциал на националната икономика и състоянието и възможностите за развитие на българската иновационна система.

Според него през 2023 г. европейската икономика подобрява иновационния си потенциал, като България регистрира най-сериозното подобрение на иновационното си представяне на едногодишна основа в рамките на Съюза – близо 14%, следвана от Чехия (11%) и Полша (8%). По-високите стойности на иновационния индекс на страната не са достатъчни, за да се навакса изоставането спрямо средното равнище на Европейския съюз. България остава в групата на нововъзникващите иноватори на предпоследно място (преди Румъния) на равнище от 46,7% спрямо средното за ЕС-27 и дори под средното представяне на групата (54%).

Липсата на (значим) напредък за България, демонстриран в Европейското иновационно табло, и допълнителният анализ на регионално равнище се потвърждават и от данните на Глобалния иновационен индекс за 2023 г. В компанията на 132 държави България отстъпва с четири позиции на годишна основа до 38-о място. Въпреки това в рамките на ЕС България се нарежда на 22-о място, като изпреварва Полша, Гърция, Хърватия, Словакия и Румъния.

Младежкото предприемачество – залог за успех

България се очертава като лидер в ЕС от гледна точка на нагласите към предприемачеството и реализацията им сред младите хора под 30 години. Най-високият дял на ангажирани младежи на възраст между 15 и 30 г. със свой съществуващ бизнес в Европа е в България – 14%, на фона на средно 9% в ЕС. Една част от тези бизнес начинания са неформални, без регистрация на търговско дружество. Секторите, в които младежите смятат най-често да започнат бизнес, са:

• Информационни и комуникационни технологии – 15% от всички;
• Търговия – 11%;
• Маркетинг – 11%;
• Творчески индустрии – изкуство, дизайн и култура – 10%.

През 2023 г. се наблюдава нова тенденция в предприемаческата екосистема, а именно фокусирането върху по-малки населени места извън традиционните топ 5 града (София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе) и по-специално там, където няма университети или има ограничено изнесено обучение на утвърдени университети.

Стабилност на R&D разходите на бизнеса

Разходите за научноизследователска и развойна дейност (R&D) в България достигат 1266 млн. лв. (по последни налични данни за 2022 г.), ръст от близо 18% спрямо предходната година. Като относителен дял обаче разходите за R&D съставляват едва 0,75% от БВП. Предприятията осъществяват повече от две трети от разходите за R&D в страната (68%). Общият размер на инвестициите на бизнеса за изследвания и развой възлиза на 858 млн. лв., което е ръст от 21% на годишна база. Персоналът, зает с R&D в България през 2022 г. достига 37 000 души. Точно половината от изследователските кадри са съсредоточени в предприятията.

Недостатъчна дигитализация в икономиката

Повечето предприятия в България (52%) са с много ниско равнище на дигитализация на бизнес процесите. След нас е само Гърция с 58%, при средно 30% за ЕС-27. Все пак почти всеки пети от бизнесите в България (18%) е с високо и много високо равнище на дигитална трансформация и може да служи като модел за подражание, се изтъква в доклада.

Въведеният в края на 2022 г. генеративен изкуствен интелект ChatGPT е най-бързо внедрената информационна, комуникационна или мислеща технология в света. Блиц изследване в началото на лятото на 2023 г. сред членовете на Българската стопанска камара (БСК) показа, че 26% вече използват генеративен изкуствен интелект в своите бизнес процеси, а 28% планират да направят това през следващите три години.

Отбранителна индустрия, развойна дейност и иновации

През последните две години българската отбранителна индустрия отбелязва най-големия ръст на производството за целия период от 1989 г. досега. Причината е конфликтът в Украйна и фактът, че в него се използват голямо количество оръжейни системи по руски (съветски) стандарти. В резултат през 2022 г. България е изнесла специална продукция на стойност над 1,6 млрд. евро, ръст от 200% спрямо предходната година. С това се утвърждава като един от най-големите производители на въоръжение по съветски стандарти в рамките на НАТО и извън него. Ръстът в производството на военна продукция се дължи и на запазване и дори разширяване на някои традиционни пазари.

Модернизацията и разширяването на производството се осъществяват по две основни линии – технологичен трансфер и предимно съпътстващи (а не радикални) иновации за цифровизация и автоматизация на наличния или изграждане на нов капацитет, вкл. усвояване и внедряване на нови лицензи по натовски стандарт. Разходите за отбрана в България през периода 2018 – 2023 г. остават средно 1,6% от БВП, ако се изключи 2019 г.

Източник: Фондация Приложни изследвания и комуникации; Снимка: Dreamstime

Ключови думи: Фондация Приложни изследвания и комуникации   Национален иновационен форум   Иновации.бг  

Област: Бизнес